... Поляната на Редута край София беше дълго време през годината покрита с трева. Здрави и пъргави момчета в махалата — колкото щеш! Липсваше само топката — това са годините след войната, когато не само кожените топки бяха проблем... В замяна на това в едноетажната схлупена къщурка на семейство Рангелови, където на 4 май 1943 г. се беше родил врещящият ден и нощ Гошко, имаше една баба. И както за всички баби, така и за нея внучето беше целият й свят. Та тя, баба Иванка, умееше, освен всичко останало, да шие и парцалени топки. Тези натъпкани с кълчища, дреб и с какво ли не още кълба поведоха детето към приказния свят на футбола... На махленската поляна — тази за времето най-велика спортна забавачница и начално школо — незабелязано започва да се откроява онова футболно умение, което сетне ще се превърне в синоним на висока класа. Впрочем във футболна Бразилия специалистите твърдят, че основното майсторство се придобива веднъж завинаги в детските квартални отбори. Малкият Георги Аспарухов прави впечатление с онова, което футболистите наричат „да бъдеш на ти“ с топката. Изумява с всеотдайността си в играта. И с това, че всичко му се удава. И с една особена важна черта в характера — постоянството.
... Когато в един хубав ден пред треньора Коце Георгиев в Левски довеждат един източен малчуган и му казват да изпробва това момче, той решава да го подложи на тест. Не може кой и да е да играе футбол, па дори и в детски отбор! Упражненията са за водене на топка, за удари във вратата, за двигателни способности — за да се реши въпросът, има ли смисъл това момче да учи футбол или не. Бащата на момчето, бай Аспарух Рангелов, стоял настрани и се притеснявал, че изпитът трае толкова дълго. Но накрая треньорът дошъл при него и му казал:
« Какво да го учим! Това дете е роден футболист. »
И затова може би някак странно му бе, че след „приемния изпит“ го поставиха в защитата. Вероятно ръстът му диктуваше това решение на треньорите или пък този отскок и този замах с главата... А него го е теглело напред, не се сдържал, когато зърне пред себе си коридор — втурвал се е като хала, бележел и голове.
... Заредиха се тренировки, дойдоха и мачове — истинските, ония с кожената топка, която трябва да направиш послушна. Левски печелеше първенствата на децата, побеждаваше в турнири. На срещите започна да се стича много народ — вече се носеше мълвата за „голямата фигура“ в редиците на най-младите. Тогава в състава бяха още и Бисер Михайлов, Иван Здравков, Георги Соколов, Александър Манолов. Към тях се присъедини и Янко Кирилов. Аспарухов се открояваше над всички. И зрители, и специалисти с удоволствие следяха неговото развитие, уверени, че се е родил един голям футболист.

следваща страница >>>