... Знаете ли какъв момент е този, в който треньорът на батковците те извика и ти казва: « Утре ти си титуляр! »
Така повелително и неочаквано прозвуча гласът на бате Коце, който през пролетта на 1960 година ръководи представителния отбор на Левски. Така го чува Гунди в този ден — деня преди шампионатния мач със софийския Локомотив, на 5 юни 1960 г.
Този мач с Локомотив (Сф) е записан като първия, като дебют в А РФГ. И това ни връща към спомена от тоя ден на стадион Раковски, когато съвсем младият още Гунди влезе в игра през второто полувреме. По високоговорителя тогава го обявиха с презимето Рангелов.
И на този мач, и в следващия — с пловдивския Ботев — не изпъкна с нещо особено. Игра веднъж с N6, после с N5. Левски загуби и двете срещи и това особено много загорча на новака. Едно е при юношите, друго — при мъжете. А той още си беше юноша — тъкмо бе навършил 17 години.
В Пловдив бележи своя първи гол в А РФГ — срещу Ботев. Неговият тим печели от това точка. После задълго не прави нищо, за да се отличи отново срещу Славия — два гола, които довеждат до равенство. На един мач добре, на друг нищо особено. Трудно се привиква сред големите. Но присъствието на момчето в редиците на „сините“ се чувствува все по-благотворно, изпреварват Ботев с една точка. Вярно е, че ЦДНА е пак първенец и е с цели десет точки повече, но тогава това си беше в реда на нещата, тогава никой още не мислеше да атакува хегемонията на армейския отбор.
Наближава денят, когато Гунди трябва да отиде войник. По неписано правило в ония години ЦДНА прибираше за своите нужди всяко по-ярко дарование, което имаше неблагоразумието да навърши възрастта за войнишка служба. Армейското дружество разполагаше с неограничени права да си присвоява всички таланти на България. Неговите отбори в различните видове спорт фактически бяха своеобразни национални състави. Правилата бяха неумолими и никой не беше в състояние да се измъкне от желязната хватка. Така дойде ред на Гунди.
В първия контролен мач преди новия сезон Аспарухов излиза на терена на стадион Народна армия с титулярния състав на ЦДНА. Загрявката преминава нормално и армейската публика тръпне в очакване да види как ще се представи „нашумялото левскарче". Съдията дава началния сигнал, топката тръгва насам-натам по произволните си траектории, а Георги Аспарухов остава в централния кръг и не помръдва наникъде. Нещо повече - той има дързостта да гледа високомерно играта с кръстосани пред гърдите ръце. Невиждано нахалство, нечувано непокорство. Треньорите изпадат в паника, генералите побесняват, публиката започва да го освирква.
На другия ден Аспарухов е командирован за Пловдив.

<<< предишна страница .. следваща страница >>>