... И ето го младежа в Ботев. Гунди и сега прави голове, и сега ловко и красиво се стрелка между защитниците, и сега атаката с него е остра, както не е била никога преди. Но от него вече искат много, далеч повече от това, което той на тоя етап може да даде. Независимо че Ботев с този футболист е очевидно по-мощен, че става челник в шампионата, че печели и купата на Съветската армия.
... Забелязват го и за националния тим, за отбора, който ще замине за Чили и ще отстоява спечеленото право да участвува на финалите за световната титла. Не е било лесно на Кръстьо Чакъров да убеди на заседанието на БФС всички, че включването на Аспарухов в екипажа, който ще потегли през океана, ще бъде само от полза. Реакцията е силна, тя е и естествена. Та този момък не е навършил още 19 години.
« Трябваше да се утвърди националният отбор за Чили » — връща се назад в спомените си Чакъров. « Представих пред бюрото на федерацията 25 имена. Едно от тях, последното в списъка, бе на Аспарухов. Какви спорове станаха!... „Добре, рекох накрая, нямам ли право като треньор да наложа аз едно име в списъка, да включа свой човек?“ Отстъпиха. Помня, че и „Народен спорт“ организира тогава анкета между специалисти — уместно ли е да се залага на тоя млад футболист. »
В Чили Аспарухов отбелязва единствените голове за България. От този момент нататък, както си спомнят всички треньори и футболисти, никой вече не се колебае за номера на фланелката, която Аспарухов трябва да носи. Никой вече не спори, че деветката е негова. Той става лидер на нападението и в Ботев, и в националния отбор. Към него са отправени жадните очи на треньорите от Левски, нетърпеливо чакащи мига, когато ще завърши военната си служба.
...Още е в Ботев (Пловдив). Решава мача с ЦСКА, при това в София (2:1), като вкарва и двата гола. Отпраща четири топки във вратата на Спартак (Варна). В поредицата мачове през май 1963 година бележи непрекъснато гол след гол: срещу Дунав, Марек, Спартак (Пд), Черно море...
През това време са и двата негови знаменити мача за европейската купа на купите с румънския Стяуа, отбор на северната ни съседка, който дълги години оспорва шампионската титла. Ботев играе много силно — в Пловдив 5:1, в Букурещ 2:3. Пет от головете са дело на Аспарухов — 3 в първия мач, 2 във втория. И в останалите два неговата намеса е съществена. „Канарчетата“ прескачат и тази бариера, после отстраняват от пътя си Шамрок Роувърс (Ейре) с две победи — 4:0 и 1:0. Стигат до четвъртфинала и отстъпват там пред мадридския Атлетико.
Така премина военната му служба, така го запомниха и го помнят и до днес запалянковците на „жълто-черните“. Времето изтича и остават броени дни до деня, в който деветката ще получи уволнителния билет и ще се върне в родното гнездо.

<<< предишна страница .. следваща страница >>>