Утрото на 30 юни 1971 година е ведро. Към 9:30 Аспарухов пристига на Герена. Съотборниците му са вече в анцузи, подготвят се за поредната тренировка. Капитанът няма да бъде днес с тях, ще пътува за Враца заедно с Никола Котков, където са поканени да участвуват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния Ботев. Винаги отзивчив, той не може да отклони тази покана.
И досега мигът на тази раздяла е врязан до болка в паметта на тези, които са ги изпращали. И сега като че ли са пред очите им - Аспарухов в тъмносиня спортна блуза, Котков в елегантен костюм и с вратовръзка. Усмихнати, те се вмъкват в бежовата Алфа Ромео Джулия GT, след като полагат автографите си върху снимките, които неизменните им поклонници и в тоя ден не пропускат да им поднесат. Колата потегля и само за секунди номерът СГ 9999 изчезва от погледа на изпращачите. Изчезва заедно с пътниците завинаги ...

Витиня, станцията. Автоматът отчита бензина, а обслужващата жена в оранжева блузка се взира в тези така познати от многобройните фотографии и от страниците на вестниците образи. Тя и не подозира, че е последният човек, който ги вижда живи. Към колата се приближава непознат мъж, който бърза за някъде и моли да бъде взет. Аспарухов не е от тези, които ще откажат. Подава на продавачката десетлевова банкнота, сяда зад волана и запалва мотора. Жената изтичва, обяснява, че бензинът струва 9,20 лв, иска да върне рестото. Гунди махва с ръка и дава газ. По-късно, неговата майка ще спира с въздишка на тоя момент: "Да беше се проявил като скъперник, та да се забави за тези осемдесет стотинки още една минута." Минутка, която щеше да го спаси...
Автомобилът се измъква от стръмните серпантини, излиза и от последния завой. Но малко по-надолу, на 150 метра от страничния път е изскочила товарна кола ЗИЛ с тежко ремарке, преградило фатално пътя. Всичко се развива мълниеносно и трагично. Аспарухов е направил енергичен опит да предотврати неизбежното - алфата е оставила следи от своите гуми цели 30 метра. Напразно! Ударът е страшен, предната част на купето се удря в резервоара на камиона. Върху колата плисва бензин. Спортната кола СГ 9999 гори като факла. Никой, нито шофьорът на самосвала, нито пристигналите с други коли хора не успяват да помогнат. Това става на 52-ия километър от София, в 11 часа на 30 юни 1971 ...

Погребението на Гунди и Котков и до днес остава като ден на всенароден траур. По неофициални данни над 500 хил. души се сбогуват завинаги с гениалните футболисти. Гробовете на Гунди и Котков месеци наред представляват грандиозни пирамиди от цветя и изписани листове с моливи, поеми, некролози, снимки. Цяла България скърби в тези кошмарни дни. Мир на праха им...